Вицепрезидентът на БОК и БФВ Любо Ганев гостува в токшоуто "От дузпа в тъч" на Sportal.bg. Легендарният диагонал коментира предстоящото световно първенство през 2018 година, на което сме домакини заедно с Италия.

"Когато бяхме домакини на европейското първенство заедно с италианците, се зароди идеята да направим и световно, но да обърнем нещата - финалът този път ще е в Италия. Веднага щом завърши европейското, от световната федерация ни казаха, че са много доволни и ще получим Мондиал 2018. В следващите 20 години едва ли ще сме домакини на такъв форум. Прогнозирам, че ще стигнем до финалната четворка", сподели "Лупо".

Той се върна назад в миналото. "Аз винаги съм бил и винаги ще бъда цесекар. ЦСКА е там, където са отборът и феновете. Бях в спортното училище в Русе, но не играех волейбол. А бях висок. Спах по дюшеците в салона и явно са ме забелязали, започнах да тренирам. Изкарвах по седем часа индивидуално в залата. Дойде време да ходя войник - искаха ме и ЦСКА, и Левски. По онова време Левски беше отборът на полицията, а ЦСКА на армията. В крайна сметка от ЦСКА надделяха и ме привлякоха. Там се изградих като състезател.

В националния отбор делях шест години стая с Димо Тонев. Той е по-различен от мен. Аз не мога да спя, той при всеки свободни пет минути казваше: "Отивам да полегна малко". Много лесно се будеше. С всички момчета се разбирах, бяхме добър колектив. На Олимпийските игри в Атланта ни липсваше тактическата класа на италианците. Имахме силен отбор, вярно е. Биехме на мускули, но треньорите се сменяха често, всеки следващ казваше да забравим какво сме тренирали досега и ни даваше нови нареждания. Тогава италианците бяха напред с методиката, използваха статистически анализ, целеха се в слабите места на противника, а при нас нямаше такова нещо.

През 1990 година бяхме в Сао Пауло. Аз и разпределителят Иван Тасев излязохме след вечеря да се разходим. Той да изпуши цигарка, аз да се разтъпча с него. Да ни слегне храната. На ръката имах часовник, струваше 20 долара. Пред нас излизат трима, единият вади пистолет. А хотелът ни беше на 100 метра. Искат парите ни. А ние по анцузи. Чудех се как да му вкарам тупаница на тоя с пистолета. До този момент пистолет бях виждал само на кино, това е 1990-а. Ударих го, онзи стреля да ме сплаши в земята. На мен обаче ми дълъг кракът и ми уцели палеца. Хукнах да бягам като героите от филмчето "Том и Джери". Усещам обаче, че нещо не е наред. Лекарят като видя кръв и му прилоша. Извади кислородна вода, ама тя е била кислородна преди три години. После пътувахме до Аржентина и аржентинският лекар ми даде едно мазило за по-бързо зарастване. В Южна Америка не ми върви. Това са ми били проблемите като волейболист - в Бразилия ме стреляха, в Аржентина ми оперираха апандисита.

Взех четвъртия кадилак в Италия. Кола като за мен. Ходих до Милано, хареса ми. Обаче гаражът ми в Кунео беше 4,5 метра. Не се събира. Сложих специална козирка, която се спускаше, за да не вали дъжд по колата. Беше голяма атракция за местните. Когато в Италия излезе първото списание за волейбол, на корицата бях аз и пишеше "Не ядосвайте човека с кадилака". Жалко, че когато се отказах промениха правилото за точка при докосване от мрежата. Аз още държа рекорда в Италия за най-много точки в един мач - 75. По новите правила щях да имам и повече. Президентът на Кунео ми беше казал - първите ми пет точки от сервис не ги броеше, за всяка следваща обаче по 100 долара", разказа още Любо Ганев в "От дузпа в тъч".