Световна титла. Куп рекорди. Победи над Карл Люис, Бен Джонсън и Лимфорд Кристи. В началото на 90-те години на миналия век Николай Антонов е най-бързият бял мъж на планетата. Печели луди пари. И вече 26 години държи националния рекорд на 200 метра. Постига всичко с чудовищна лекота. И логично му лепват прякора Таланта.
Днес от спортната му слава няма и следа. Екип на bTV се среща с Антонов пред полицията в родния му Разград. Някогашният шампион е привикан за пореден разпит.
„Имам три ареста за един месец. Не е за хвалба, ама така се получа”, вдига рамене Николай. Разследват го за кражби и хулиганство. Пенсиониран е по болест и затова не е зад решетките.
„По принцип съм с биполярно нервно разстройство. Това е раздвоение на личността. Психично заболяване.”
Секунди по-късно Таланта влиза в ръкопашна схватка със случайно срещнат човек. „Ще те ударя”, предупреждава го опонентът му. Николай обаче не отстъпва за ужас на минувачите.
„За 20 лева. Представяш ли си каква тъпотия”, засрамено признава някогашният крал на спринта.
Антонов среща проблеми с режима още по време на кариерата си. След нейния край посяга към наркотиците. По-късно прави опит за самоубийство. Редовно се забърква в скандали и побоища. През 2011 г. попада и в криминалните хроники заради въоръжен грабеж. Твърди, че не му се говори по тази тема. И признава, че се забърква в други неприятности.
Твърди, че помни всичките си състезания. Оживява се, докато гледа как става световен шампион през 1991 г. „Тая титла не ми е ценна. Най-ценна ми е европейската, когато бягах на 4 стотни от световния рекорд. Също и седмото място на световното в Токио. Най-бързият бял човек на планета. Тук не съм взел много кинти.”
Пенсията му е в размер на 300 лева. Показва ни мястото, където прекарва най-много време - мазе в центъра на Разград. Не влизаме вътре, защото приятел е взел ключа.
„Опитвам се да не крада. Само в краен случай”, до болка откровен е Таланта. В същия блок живее майката на Николай. Той не се прибира често. Жената не иска да я снимаме, но ни показва медалите на сина си. С уточнението, че най-ценните вече ги няма.
0
